Поп културата и влиянието й върху бялата идентичност

Последните 60 години показват ярката връзката между популярната култура и обществените тенденции:
> 50-те са десетилетието на Синатра, Елвис и Бийтълс; 
> 60-те (с блестящата 1968 г.) са десетилетието на психеделичните хипи, Лед Зепелин & Ролинг Стоунс;
> 70-те са златната ера на Рока и ерата на дънките с дългите крачоли, обувките на платформа и диското.
> 80-те се отнасят за лентите за коса, хеви метъла и красивите мъже, но от 90-те години нещата започнаха да се променят. 

Ако изкуството е пропаганда, то тогава е неоспоримо твърдението, че музиката, бивайки част от изкуството, също е пропаганда. Неоспоримо е и че никоя друга форма на изкуство не е оказала по-голямо влияние върху обществото през последните 25 години от хип-хопа. Хип-хопът се появява през 70-те, но не придобива широка популярност до началото на средата на 90-те години, докато негри и гангстерски групировки като NWA, Тупак Шакур или Ноториъс Би Ай Джи не започват своите кариери в жанра. В американските училища Тупак Шакур дори бива изучаван като поет, въпреки че е застрелян в гангстерски сблъсък в Лас Вегас, което ясно показва за каква звезда иде реч, а фактът, че 120 млн копия на албумите му са продадени е дори още по-стряскащ от това, че е обявен за 86-ия най-велик музикант на всички времена. Интересен факт от живота му е, че приятелката му, Лейла Стейнбърг, има потекло на полски евреи и се превръща в първия мениджър на Тупак и като част от разпространението на негърския престъпен рап, тя му организира първия концерт. Друг интересен факт е, че родителите на Тупак са от организацията "Черните пантери" - черни супремасисти и анти-бели расисти. В рап песните си бандитите негри пеят за проблемите на гетото, че не им достига дрогата, че са недостижими, че стоят начело на някой картел и тн. Въпреки това, истинският мейнстрийм на рап музиката започва след появата на Еминем в края на 90-те години.




Преди да продължа с влиянието на Еминем в съвременната омраза против белите хора бих искал да изясня няколко неща.
Рапът крие корените си в джаза, който заедно с чарлстона, процъфтяват през 20-те години на 20 в., познати още като "Лудите двадесет", "Златните двадесет". В Европа те биват смятани за провокативни, докато Холивуд (който впоследствие се превръща в световен господар на филмовата индустрия, не е тайна, че едва ли съществува кино, в което не се излъчват холивудски филми) не започва да издава филми като "Джаз певецът" (The Jazz Singer; между другото това е и първият филм, който не е част от нямото кино), чийто режисьор е Алан Кросланд
Алан Кросланд е роден през 1894 г. в Ню Йорк в богато еврейско семейство (умира през 1936 г. в автомобилна катастрофа), завършва дартмутския колеж, след което започва работа като писател в ежедневния вестник "Нюйоркски глобус", през 1925 г. работи за филмовата компания на Джеси Л. Ласки, който също произлиза от еврейско семейство. Малко по-късно е нает от компанията "Уорнър Брос" да работи за холивудските им студия. "Уорнър Брос" е кръстена на средновековната фамилия на основателите й Хари, Сам, Алберт и Джак Уорнърови - всички от които евреи.
"Джаз певецът" разказва за еврейче на име Джаки Рабиновиц, което се боядисва в черно, за да се превърне в негъра Джак Робин, тъй като е трябвало да се пее джаз, а негрите са смятани за звезди в тази роля.

Джак Робин, представящ финалната сцена на филма.

Една от целите на филма е и намаляване на расовата/националната сегрегация между хората, което на практика е пиар пропаганда. Тази пиар пропаганда, задействана правилно (което ще рече възползване от уязвимостта на хората заради ситуацията, в която се намират), би оказала сериозно влияние на обществото. Такава е например ситуацията в Германия след Първата световна война - евреите (начело с Магнус Хиршфелд) разпространяват порнографска и хомосексуална литература, ръководят комунистическите и социалистическите партии, които по време на световната война целят загубата на Германия, декриминализират абортите и тн. Успоредно с това чрез излъчването на пиар пропаганди (които те успешно разпространяват заради, защото притежават 75-80% от медиите) като "Джаз Певецът" те влияят на немското обществото и се смесват етнически с него заради омекотяването на националната сегрегация - Хитлер в книгата си "Моята борба" свидетелства за това, като твърди, че през вековете евреите толкова са се европеизирали, че не могат да се различат почти по нищо от немците. Именно това е една от причините от враг на антисемитизма той да се превърне в негов привърженик.
Поради разпространението на джаза и налагането на холивудската култура от евреите, националсоциалистите обявяват джаза за "дегенератска музика" (такава, която по някакъв начин вреди на обществото).

Нацистка пропаганда против джаза

Едва ли Освалд Шпенгел е казал случайно, че джазът и негърските танци са траурният марш на една велика цивилизация.

След казаното дотук ясно се вижда еврейският произход на филмовия хегемон Холивуд и на корените на рапа, който вече е време да обясня защо работи против белите хора.

През първите години на 21 век рап музиката може да бъде чута на почти всеки един купон на белите деца в Северна Америка. Човек не можел да влезе в гимназия в Северна Америка, без да види бели деца, облечени в провиснали дрехи, с панталони, спуснати под задниците (тази негроидна тенденция е позната като "Sagging"), говорещи на "жаргона на гетото“. Да постъпваш като негър и да се обличаш като такъв внезапно се превърна в новата тенденция, която продължава да е в сила до днес.

Еминем като бял рапър никога не е бил проблемът. Без съмнение той умее много добре това, което прави. Истинският проблем с Еминем беше в неговия образ и неочакваните последици, произтичащи от него. Еминем става изключително попюлярен бялата младеж. Действията му нормализираха белите деца по целия свят не само да смятат, че е готино да въприемат негърската мода, но също да приемат да им се вика "бяло момче" (все едно са някакво безполезно и бездарно малцинство) и да нямат нищо против, ако им се подиграват за това. По този начин се появява и епохата на "Уигъра" (The Wigger) - Бяло дете, което се държи и облича като негър, защото е възприело негърските тенденции. Терминът произлиза от думата nigger (негър), когато "n" се замести с "w" (от white), защото на Запад "nigger" се смята за сериозна расистка обида. Когато белите деца видят, че най-голямата музикална суперзвезда усвоява негърския стил на обличане и държание, те започват да следват стила му. Това е появата на проблема с бялата идентичност.
Няма съмнение, че след като негрите започнаха да възприемат белите като хора без собствена културна идентичност, приеха стереотипите, че белите "или искат да подражават на някого, или са уигъри и нямат проблем с това да бъдат неуважавани". Из цял свят това явление създаде дълбоко и трайно въздействие върху популярното възприятие на белите хора.
Когато един човек влезе в затвора, ако той не защитава честта и достойнството си и остави да бъде възприет като някой, когото другите няма нужда да уважават, той се превръща в "слабак". Аналогично именно това се случва с белите хора от няколко десетилетия.


Разбира се, трайните последици от епохата на "Уигъра" далеч не се простират само до обличането като престъпник от гетото. Белите хора (и предимно деца) все повече и повече започват да ненавиждат расата си, да мразят историята си, да говорят против себе си, да разпространяват наркотици, да убиват и унижават други бели хора и умишлено да се смесват с представители на другите раси.


Том Макдоналд: Бял рапър, който само рапира колко мрази, че е бял.
Том Макдоналд е изпълнител на песни като "Бял боклук" и "Ако бях черен", в които рапира, че белите хора (и по-конкретно говори с вече споменатия но-нагоре израз "бяло момче", използван за унижение на белите хора) са били боклуци, нацисти, расисти, супремасисти, не уважават останалите и тн.

Всъщност, Еминем далеч не е единственият виновник за проблема с бялата идентичност. Отговорни са и хората, управляващи фирмите и компаниите, които разпространяват негърския модел, към който белите деца се адаптират. Основното медийно влияние сред хората (и най-вече младите) идва от ViacomCBS с акцент върху марката MTV - кабелен канал, който при разцвета на "уигъра" е собственост на евреина Съмър Редстоун, а човекът, определящ съдържанието на програмата по това време, е бил Браян Грейдън, хомосексуален евреин. По тези телевизионни канали, предназначени основно за белите деца и младежи, бива популяризиран негърският модел за подражание - преждевременно узряване, раздърпани дрехи, негърски жаргон, танци и музика и други маниери, целящи развалянето на бялата култура. Разбира се, това далеч не са единствените лица, отговорни за кризата с бялата идентичност. В действителност, този проблем е една малка част от унищожението на белите хора, но това ще бъде обхванато в много други статии.

Коментари

Популярни публикации от този блог

НОВОТО и ПРЕДСТОЯЩОТО предателство спрямо България

Знамето високо!

Епидемията на коронавируса