Хари Хей – “Бащата на гей либерализацията”, комунист и защитник на педофилията




Хари Хей е американски комунист, борец за правата на гейовете и педофилите, роден на 7 април през 1912 г, баща на американското гей движение. Учи в Станфордския Университет, но впоследствие става професионален актьор в Лос Анджелис, където се присъединява към Американската комунистическа партия, превръщайки се в активен участник на крайнолевите и антирасистки кампании. През 1937 г. започва анализи на Карл Юнг, като смята, че ако се ожени за жена, може да стане хетеросексуален. След като се е посъветвал със своите партийни другари, Хари решава да се ожени. През 1938 г. се жени за Ана Платски, която произлиза от еврейско работническо семейство, членка е и на марксистка организация.

Основател е на "Обществото Маташин" (Mattachine Society) - първата организация за правата на гейовете в САЩ през 50-те години на 20 век, коосновател на учредените през 1969 г. и през 1979 г. Фронт на гей освобождението и на Радикалните феи. Привърженик е на педофилската застъпническа организация НАМБЛА (NAMBLA).


През 1930 г. Хей се записва в Станфордския университет, за да учи международни отношения, като взема самостоятелни учебни курсове по английски език, история и политически науки. Там той все повече започва се интересува от актьорско майсторство, а също така пише и поезия, част от която е публикувана в университетските списания. Той посещавал често гей сцената както в Лос Анджелис, така и в Сан Франциско, ходейки на партита, където мъже танцували с мъже, жени танцували с жени, мъже се обличали като жени и се е употребявало алкохол - всичко от което било незаконно. Той е имал редица сексуални и романтични отношения с различни мъже; Стюарт Тимънс, неговият биограф, дори твърди, че те са включвали еднократни сексуални нощи с принц Джордж (херцог на Кент) и кратка афера с Джеймс Бъртън.

Когато хората отричат съществуването на културния марксизъм и хомосексуалната пропаганда, те се опитват да скрият факта, че хомосексуалността е част от културния марксизъм (все пак и първата институция в защита на гейовете е създадена през 1919 г. от немския евреин и марксист Магнус Хиршфелд), който произлиза от неомарксистките идеи на Франкфуртската школа, основана от немския евреин Феликс Вайл. Комунистическа революция на Запад, за да унищожи основните институции на Европа - народът, расата, семейството и религията както прави на Изток, се нуждае от обновяване на дотогавашните тактики, които изглежда спират да работят поради съществената културна разлика между Изтока и Запада. И тъй като работническата класа вече не е вършела работа заради съпричастността й към изброените институции, левицата има нужда от нови революционери. Такива тя среща в лицето на хомосексуалистите. Следователно не е случайност, че гей активизмът нямаше да заема днешните позиции, ако не беше комунистическия сектор, който чрез еврейската Франкфуртска школа и нейното неомарксистко течение, му даде възможност да изгрее в борбата против европейските институции.
Фронтът на гей освобождението (ФГО), една от най-големите правозащитни гей организации всъщност заявява, че целта на движението е именно премахване на традиционното семейство с неговите полови роли. ФГО заемат антикапиталистически позиции, като се впускат в защита на Третия свят и черните расисти от Черните Пантери.

На гей парада през 1986 г. в Лос Анджелис Хари Хей носи табела, гласяща “НАМБЛА върви с мен.
Много леви сдружения са доказано свързани с групи, застъпващи се за педофилията. Във Великобритания стана известно, че членовете на Лейбъристката партия, Хариет Харман, съпругът й и министърът на здравеопазването Патриша Хюит, са свързани с групировката Педофили за обмяна на информация (Paedophile Information Exchange), лобирала относно правенето на секс с деца.

Биографията на Хей, написана от Стюарт Тимънс, разкрива, че Хей за първи път е правил секс на 9-годишна възраст с друго момче. На 14-годишна възраст Хей „открил първата си хомосексуална любов", която била с 25-годишен моряк на име Мат. Според Тимънс Хей отказал да нарече това „тормоз“, за да уточни колко рязко се различава гей животът от хомосексуалните норми“. Разказът продължава:
"Като дете", обяснява Хей, "насилвах възрастен, докато не открих какво трябва да знам". Това далеч не е „насилие“, Хари винаги го описваше като „най-красивия подарък, който 14-годишен някога е получил от първата си любов!“

Този Мат въвел Хари в идеята, че гейовете са "тайно братство", а по-късно Хей ще надгражда тази идея, в комбинация със сталинистката дефиниция за национална идентичност, за да твърди, че хомосексуалните представляват „културно малцинство“.

Същата тази история е разказана през 1983 г. в подкрепа на НАМБЛА и се архивира в уебсайта им:
Въпросът е, че бях напълно способен да знам точно какво искам. На тези години знаех, че искам да намеря мъж, който да ми каже какво искам. И така, на 14, разбрах, че съм насилник. Аз съм дете и насилвам възрастен, докато не открия какво искам. Намерих го и той беше шокиран. Тогава той разбра, че вместо мъж, както и подозираше спрямо начина, по който гледах, по мазолите по ръцете ми, по държанието ми и по моите дрехи – аз съм само на 14 години и ако някой разбере за това, щял да бъде в затвора за цял живот или поне в Калифорния за 23 години това време.“
"Разказвам ви тази история тази вечер, в памет на един човек – единственото нещо, което мога да си спомня за него, е, че името му беше Мат. И изпращам на всички ви моята любов и дълбока обич за това, което предлагате на момчетата, в чест на това момче, което бях на 14 години и което се е нуждаело да знае най-доброто от всичко, което само друг гей е можел да му покаже и разкаже.
Също бих искал да кажа на този етап, че ми се струва, че в гей общността хората, които трябва да подкрепят НАМБЛА, са родителите и приятелите на гейовете, в случай че са им истински приятели.

Хари Хей е една от иконите, отбелязвани от Месец на ЛГБТ историята (LGBT History Month).
През 1994 г. се появява прокламация "Духът на Стоунуол" (Spirit of Stonewall; името произлиза от Стоунуолските бунтове), в която се твърди, че любовта между мъж и момче трябва да бъде призната като важна част от хомосексуалната история. Хей е подписал тази прокламация.

Този човек, комунист, защитник на педофилията и хомосексуалист се смята за един от най-забележителните гей активисти, но неговата по-тъмна и по-зловеща страна се пази от общественото съзнание, защото не пасва на изложението в подкрепа на новия хомосексуален ред.

Културният марксизъм, създал тази морална поквара, е най-опасната идеология, пред която е изправена европейската цивилизация.
Този неомарксистки враг в България е тук от началото на Прехода. Той цели разрушаването на всичко, което обединява белите хора – расата, народите, миналото, традициите, културата, семейството и децата. Мнозинството не осъзнава тази опасност, а Системата популяризира хомосексуалността на мнозинството чрез медиите и образователните институции.
Нормализирането и разпространението на хомосексуалността са изцяло идеологически неща и нямат нищо общо с "правата на човека", за които бръщолевят либералите. Тези, които спомагат добре финансираните хомосексуализация и отравяне на Европа, искат да я унищожат, макар и огромна част да са просто полезни идиоти. Съвременните комунисти (културните марксисти) са хомосексуалистите, либерали, антифа и прочее. Именно евреинът марксист Ленин е първият, който декриминализира хомосексуалността в болшевишка Русия, докато консервативният Сталин не я криминализира - Комунизмът и хомосексуалният дневен ред винаги са били свързани по някакъв начин. И като стана дума за педофилия и либерализъм (неомарксизъм), можем да спуснем погледите си върху Красимир Кънев, председател на добре финансирания от чуждестранни сили БХК, който през 2012 г. пред БТВ казва, че е нечовешко педофилите да бъдат кастрирани по химичен път. Записът може да бъде намерен на адрес https://www.youtube.com/watch?v=doTdmrUFe3s.
Добър пример как медиите създават почва за културния марксизъм е пренебрегването на педофилското застъпничество на Хари Хей, съсредоточавайки се върху неговия гей активизъм, като го изкарват го като звезда на ЛГБТ обществото. А още по-добър пример е, че българските медии изобщо не споменават за Хари Хей, но говорят непрекъснато за някакъв нарастващ се популизъм и нео-нацизъм сякаш са политически фетишисти.

Коментари

Популярни публикации от този блог

НОВОТО и ПРЕДСТОЯЩОТО предателство спрямо България

Знамето високо!

Епидемията на коронавируса